Славеят и кукувицата

Един славей пеел сладко в гората. Всички животни и птици го слушали в захлас. Даже и листата на дърветата не трепкали, за да не смутят певеца.

Само кукувицата не се заслушала. Тя кацнала по-близо до славея и попитала:

- Славвейче, кому пееш?

- Пея на всички, които обичат хубавите песни - отвърнал весело той.

- А с какво ти се отплащат ония, за които пееш?

- Аз не искам да ми се отплащат. Щастлив съм, че ме слушат с внимание.

Кукувицата се изсмяла:

- Ти си глупаво славейче! Опъваш гушката си и хабиш силите си заради другите. А пък аз пея само за себе си: "Куку, куку..."

- Ала никой не слуша твоята песен.

- Нали аз си я харесвам!

- Ти мислиш само за себе си. Дори не искаш да отглеждаш рожбите си, а ги оставяш в чужди гнезда. Затова си самотна. Никой не те търси, никой не те обича. А мене всички ме обичат. Това е най-голямата ми награда!

И славеят запял отново. Цялата гора се смълчала, унесена от вълшебните му трели.

А кукувицата нарочно запляскала шумно с криле от завист и хвръкнала недоволна, че никой не обръща внимание на нейната песен:

- Куку! Куку!

Българска народна приказка