Лисанка Хитранка

Вървяла Лисанка по пътя, намерила си тояжка. Вдигнала я и продължила по-нататък. Стигнала до едно село, почукала на вратата на една къща:

- Чук-чук-чук!

- Кой е? - попитал глас отвътре.

- Аз съм - Лисанка Хитранка. Пуснете ме да пренощувам у вас.

- Няма място, Лисанке. И без това ни е тясно!

- Аз няма да ви притесня. Ще легна на одърчето, опашката ми-под одърчето, а тояжката - под печката.

Смилили се, пуснали я.

Легнала Лисанка на одърчето, опашката й - под одърчето, а тояжката - под печката. През нощта хитрушата станала, изгорила си тояжката, а на заранта се развикала.

- Къде ми е тояжката? Тояжката си искам! Без нея не тръгвам. Само една кокошчица може да ми я замени.

Слисал се стопанинът. Мислил, мислил и накрая- какво да прави!-дал й кокошчица. Взела Лиса кокошчицата, върви си по пътя и пее:

По пътя вървяла Лисанка,

намерила си тояжка,

за тояжката Хитранка

взела цяла кокошчица.

Вървяла Лиса цял ден, вечерта стигнала друго село.

- Чук-чук-чук!

- Кой чука?

- Аз съм - Лисанка Хитранка. Пуснете ме да пренощувам у вас.

- Няма място, Хитранке. И за нас е тясно!

- Аз няма да ви преча. Ще легна на одърчето, опашката ми-под одърчето, кокошчицата - под печката.

Пуснали я. През нощта Лисанка пак станала, оскубала кокошчицата, изяла я. А на сутринта се завайкала:

- Къде ми е кокошчицата? Кокошчицата си искам! Ако ли не-дайте ми за нея патица.

Нямало какво да прави стопанинът - дал и патица. А Лисанка Хитранка взела патицата, тръгнала по пътя и весело запяла:

По пътя вървяла Лисанка,

намерила си тояжка,

за тояжката Хитранка

взела цяла кокошчица,

а за кокошчицата

получила тлъста патица.

Привечер Лисанка стигнала в трето село.

- Чук-чук-чук!

- Кой чука?

- Аз съм - Лисанка Хитранка. Пуснете ме да пренощувам.

- Не може! На нас и без тебе ни е тясно!

- Няма да ви притесня. Ще легна на одърчето, опашката - под одърчето, а патицата - под печката.

Пуснали я. Легнала Лисанка на одърчето,опашката - под одърчето, патицата - под печката. Едва дочакала другите да заспят, скочила, сграбчила патицата и я изяла.

Сутринта, когато всички се надигнали, Лисана се развикала:

- Къде ми е патицата? Дайте ми за нея дъщеря си!

- Да ти я дадем, ала как ще я носиш, Лисо?

- Сложете я в торбата!

Но как ще даде стопанинът момичето си! Вместо него сложил в торбата голямото куче и подал торбата на Лисана. Хитрушата поела по пътя и заповядала:

- Хайде, момиче, изпей ми една песен!

А кучето в торбата като заръмжало! Изплашила се Лисанка, хвърлила торбата и хукнала да бяга.

Голямото куче изскочило и хукнало след нея. То я гони, тя бяга,то я гони, тя бяга, най-после се скрила в дупката си под един пън. Поела си дъх и се завайкала:

- Ох, какъв страх брах!

После захванала да пита:

- Ушенца, ушенца, какво правехте, докато ме гонеше кучето?

- Ние слушахме, Лисанке!

- А вие, краченца, какво правехте?

- Ние бягахме, за да те спасим, Лисанке!

- Ами вие, очички?

- Ние пък гледахме!

- А ти, опашчице?

- Аз пък ти пречех да бягаш!

- Така ли? Чакай тогава да те дам на кучето да те изяде!

Подала Лисанка Хитранка опашката си от дупката и извикала:

- На куче, изяж я!

Кучето това и чакало. Сграбчило опашката и почнало да я дърпа. Лиса дърпа навътре, кучето дърпа навън. Тя навътре, то - навън.

Дърпало кучето, дърпало, издърпало Лисана Хитрана, на пух и прах я направило!

Българска народна приказка