www.worldstory.net www.worldstory.net www.worldstory.net

Бивол


Домашният бивол произлиза от живеещият в Индия див, който и до днес се среща в джунглите край реките и блатата. Диви сънародници на домашния бивол се срещат и в Южна Азия и Африка. Те пасат обикновено през нощта, а призори и след изгрев слънце се отправят към водата и до вечерта прекарват в нея.

Опитомяването на бивола е станало преди повече от пет хиляди години. Докато домашното говедо(кравата) е забравило много от дивите си привички, то биволът ги е запазил. Той не се доверява на непознат човек, но много добре познава стопанина си и членовете на семейството му.

Мъжкият бивол е много предпазлив и раздразнителен и от него може да се очаква всичко. Този му все още див нрав е причина биволът да не се поддава лесно на отглеждане в животновъдни ферми.

Домашният бивол е черен на цвят, но има и бели биволи-техните косми вместо черен пигмент съдържа въздух, затова изглеждат бели. Биволите са тревопасни, преживни животни, доста едри. Навремето са били впрягане за теглене на товари и оране на земята. Днес тяхната сила е заместена от машинната.

Домашните биволи все пак и днес са полезни за човека. Млякото на биволицата е по-гъсто и почти 2 пъти превишава по масленост кравето мляко. Средната годишна млечност на една непородиста биволица е 700-800 л. вкусно прясно мляко. Отглеждането на биволица е по-евтино от това на крава, защото биволицата е по невзискателна към храната. Тя се храни с пренебрегваните от кравите храни: царвечак, кочани, слънчогледови пити, шума, по-долнокачествено сено.

Малкото биволче(малаче) бързо нараства след първата си година и на 6-7 годишна възраст достига ръстта на родителите си. Бивола има много здрава кожа, затова приготвените от нея трансмисионни каиши се предпочитат.

Месото на младите биволи е вкусно и по-полезно, защото съдържа повече белтъчини, желязо и фосфор, а гъстото пълномаслено мляко се отличава с висока калоричност.


<< Кон   Кокошка/петел >>
бивол